Страх — какво е, видове и как да се справиш

Страх е емоционална реакция към нещо, което може да е опасно или заплашително. Всички го изпитваме — от лека нервност преди изказване до интензивни фобии. Сам по себе си страхът не е враг; той е древен инстинкт за самозащита, който ни е държал живи. Проблемът започва, когато стане хроничен и започне да пречи на ежедневието.

Видовете страх

Ситуационен страх

Временен страх или нервност в отговор на стресова ситуация — презентация на работа — или мимолетен страх при стряскане, например ако змия пресече пътеката в градината. Този страх отшумява сам, щом заплахата отмине, и е полезен инстинкт.

Социално тревожно разстройство

Състояние, при което човек изпитва силна тревожност или страх от някои или всички социални взаимодействия.

Паническо разстройство

Внезапен, непреодолим страх, който трае няколко минути; паническите атаки са основен симптом. Повече по темата в статията за паник атаките.

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Повтарящ се страх, предизвикан от минала травма — инцидент, война или друго опасно събитие.

Фобии

Може да са много специфични (силен страх от летене или змии) или по-общи (социални фобии, агорафобия — страх от открити или обществени места). В зависимост от тежестта, хроничният страх или фобия може сериозно да наруши ежедневието.

Признаците на страх

Страхът не е само емоция — той е и телесна реакция. При плашеща ситуация се включва реакцията „бий се или бягай": надбъбречните жлези освобождават адреналин и кортизол, което задейства верига от физически реакции:

• Повишена сърдечна честота
• Ускорено дишане или задух
• Свиване в стомаха или храносмилателни промени
• Изпотяване и втрисане
• Треперещи мускули

Адреналинът подтиква тялото към действие, а сърдечната честота и дишането се увеличават пропорционално на възприеманата заплаха. Всичко това е полезно за миг на реална опасност — и изтощително, когато се задейства постоянно от ежедневни поводи.

Кога страхът е проблем

Временният страх е здрав и полезен. Но когато стане хроничен — под формата на паническо разстройство, социална тревожност или фобия — и започне да свива живота ти, вече заслужава внимание. Тези състояния са сложни и често се нуждаят от професионална работа. Ако не си сигурен дали изпитваш страх, или по-скоро продължителна тревожност, виж и статията за разликата между страх и тревожност.

Как да се справиш

Дишай. Бавното, удължено издишване е най-бързата спирачка на острия страх — то връща тялото от режим „тревога" към спокойствие.

Изправяй се постепенно. Избягването храни страха; постепенното, дозирано изправяне срещу него го смалява. Това е и в основата на терапията при фобии.

Провери мислите. Страхът често рисува най-лошия сценарий. Спокойният въпрос „колко вероятно е това наистина?" сваля част от заряда.

Потърси помощ, ако страхът командва. Когато хроничният страх пречи на живота ти, терапията помага да разбереш откъде идва и да го овладееш — често с постепенно изправяне и техники за нервната система.

Чести въпроси

Каква е разликата между страх и тревожност?

Страхът е реакция на конкретна, настояща заплаха и отшумява, щом тя изчезне. Тревожността е отговор на несигурна, бъдеща заплаха и се задържа по-дълго.

Лошо ли е да изпитвам страх?

Не. Страхът е нормален и полезен инстинкт за самозащита. Проблем става само когато е хроничен, непропорционален и пречи на ежедневието.

Кога да потърся помощ?

Когато страхът стане постоянен, обхване все повече ситуации или те кара да избягваш неща, важни за теб. Тогава външният поглед скъсява пътя.