„Когато прекрачих прага на кабинета, бях на ръба. Тревожността не ми даваше да спя, мислите се въртяха без край и имах усещането, че съм изгубил контрол над живота си. Опитвах сам – книги, разговори с приятели, дори промени в работата. Но колкото повече се борех, толкова повече се чувствах в капан.
Още на първата среща не получих готови съвети. Получих нещо по-ценно – разбиране. Човек срещу мен, който не ме съди, не ми казва „стегни се“, а наистина чува какво ми тежи. Постепенно започнах да разбирам защо тревожността е част от мен и как мога да я превърна в сигнал, а не във враг.